Сънят – реална или нереална действителност?

Северина Балабанова, чрез темата за сънищата, очертава в книгата си „Луна, отразена във водата” проблемите, засягащи средновековната китайска културна традиция в контекста на литературата, философията и религията на даоизма и будизма.

 

Книгата „Луна, отразена във водата” предлага тълкуване на параметрите на съня в даоистката и будистката философска и религиозна традиция чрез дискурса на китайските средновековни разкази за сънища. „Конотациите, с които е натоварен сънят”, разкрива ни Северина Балабанова, „се обясняват чрез връзката им с китайското разбиране за реалността. Той спомага за приобщаването на човешкия свят и субектността към други измерения на съществуването. В този процес сънят участва като посредник, чиято природа не е безсмислена образност, а важна метабитийна среда, чиято информация е от решаващо значение за сънуващия.” Може и да звучи на пръв поглед сложно, но всъщност съдържанието на „Луна, отразена във водата” е в синхрон с една епоха и с една духовност, които предполагат не просто анализ и тълкуване, а отдаване и вглеждане в дълбините на източните философски концепции, а „сънят в пространството на китайската проза от III-IX в. е един от начините за разбиране на светоусещането на средновековния китаец.

 

 

Чрез връзката сън–реалност се проверява отношението към феноменалния свят като цяло. Докато в западната култура сънят е „втора“ реалност или се класифицира като фантазия – понятие, противоположно на реалността, то в източните култури сънищата са почитани като равностойни на действителността, с която съ-съществуват.” Балабанова е категорична, че сънищата в китайската литература имат изключително широк обхват от значения, а причината за това е, че се считат за също толкова реални, колкото и самата действителност; те позволяват проява на въображение, което всъщност би било невъзможно в будно състояние...

 

Балабанова е родена в Стара Загора, където завършва езиковата гимназия „Ромен Ролан”. През 1994 г. започва да следва китаистика в СУ „Св. Климент Охридски”. През 2005 г. успешно защитава докторската си дисертация на тема „Реалност и сън в даоистките и будистките китайски средновековни разкази за сънища в периода на Шестте династии и династия Тан” (по материали от сборника „Обширни записи от годините на Великото спокойствие”). Специализира в Пекинския педагогически университет (1997-1998) и в Националния тайвански университет (2003). Академичните й занимания в областта на китаистиката продължават с постдокторски изследвания в Монреалския университет (2007-2008), в Центъра за изследвания в областта на китаистиката към Националната библиотека на Тайван (2009), в Националния тайвански университет (2009-2010), в Академия Синика, Тайван (2010-2012), в Национален университет Цинхуа, Тайван (2012-2014). Област на изследванията й са средновековните разкази от епохата на Шестте династии (222-589) и династия Тан (618-907), взаимодействието между литература (предимно разказвателна проза) и религия (даоизъм и будизъм) от китайското средновековие, както и наративната теория – именно те са сърцето и духа на „Луна, отразена във водата”.

Автор: Ралица Солакова